Из рубриката "майчини неволи".
Огромен процент от работата ми заема убеждаването на майките, че се справят повече от брилянтно.
Една от най-честите ситуации е:
"Не мога да нахраня бебето си. Не съм добра майка!"
Всъщност това с нахранването е счупен модел, който води след себе си доста негативни последици.
Храненето (било то кърмене или хранене с шише, лъжица, ръце) е специфичен процес, в който един индивид осъзнава нуждата си от храна, намира такава и яде.
Може да се учудите, но този индивид е самото бебе/дете, а не майка му.
Работата на майката е да е приготвила храната (мляко в гърдите, кърма в шише, мляко за кърмачета в шише, някакво ядене). Бебето/детето от своя страна демонстрира признаци за глад и получава достъп до храната. Колко ще изяде от нея обаче, зависи само от него.
Тогава фразата не е "аз не мога да нахраня бебето/детето", а "бебето/детето отказва да се храни".
Така фокусът е правилно изместен и започваме да търсим причините за отказ:
🔔 Бебето е с жълтеница, малко е, вяло е, трудно му е да поеме достатъчно количество - будим го често, събличаме го по пелена, даваме му достъп до кожата ни, опитваме да предлагаме хранене на често и по малко, следим наддаване.
🔔 Бебето е любопитно, извира се на дъга, пищи и отказва да се храни в будно състояние - създаваме спокойна среда, в която го приспиваме и предлагаме гърда/шише в полусън, или докато ходим с бебето на ръце, или в тъмна стая, или докато се движим, а бебето е в слинг/раница. Целта е мозъкът да не се фиксира в храненето, а в друга дейност и сукането да стане автоматизъм. Няма да се създаде траен навик за хранене в сън, спокойно!
🔔 Бебето/детето не яде определени храни, стиска уста, върти се, хвърля храна - не пускаме екрани, за да привлечем вниманието му. Даваме му право да избере една храна от предложените и да приеме няколко хапки от нея. Не го принуждаваме да отваря уста за баба, дядо и целия род. Да си изядеш количеството в купата не е демонстрация на любов. Не използваме храната като награда или наказание. Парчето кекс е точно толкова храна колкото и хлябът с масло. Няма нужда едното да е десерт и неотклонно да трябва се яде солено и чак тогава да се стигне до сладкото. Опитайте да предлагате храни с естествена сладост (кекс с ябълки и фурми, палачинка с банан) и да ограничите връзката сладко=празник, награда, добро поведение.
Позитивното отношение към храната се натрупва с времето и е един от най-добрите уроци, който можем да предадем на децата си.
Майката осигурява храната. Не е отговорник за трансфер на точно количество на точно време в нечий стомах.
Бебето/детето е основен подбудител/изпълнител на собственото си хранене. Не обект, в чийто стомах трябва да бъде трансферирано количество храна.
Успех!
В която и фаза на този път да се намирате!
Насреща съм за помощ/подкрепа ❤️
Ася
Commentaires